Всъщност аз започнах да рисувам още като малка, но незнайно защо не продължих. Не бях рисувала от най-ранните си тийнейджърски години, като че ли тогава имах други приоритети - главно учене, училище, университет. С годините се убедих, че животът е една въртележка от ежедневни задължения, предизвикателства, задоволяване на нужди. Спешни случаи, крайни срокове, семейство, деца. Понякога се случваше да помагам с някоя рисунка за проект в училище на децата. Тогава получавах шумно одобрение от семейството ми и насърчаване да се захвана и да развия това нещо, което явно ми носеше невероятно удоволствие. Купуваха ми бои, четки, платна, но аз така и не намирах време и решителност да започна да рисувам отново.