Всъщност аз започнах да рисувам още като малка, но незнайно защо не продължих. Не бях рисувала от най-ранните си тийнейджърски години, като че ли тогава имах други приоритети - главно учене, училище, университет. С годините се убедих, че животът е една въртележка от ежедневни задължения, предизвикателства, задоволяване на нужди. Спешни случаи, крайни срокове, семейство, деца. Понякога се случваше да помагам с някоя рисунка за проект в училище на децата. Тогава получавах шумно одобрение от семейството ми и насърчаване да се захвана и да развия това нещо, което явно ми носеше невероятно удоволствие. Купуваха ми бои, четки, платна, но аз така и не намирах време и решителност да започна да рисувам отново.

И ето че един ден, преди около две години, се записах на курс по рисуване. С голямо изумление усетих как за един некратък момент аз съм оставена на себе си, на платното, на боите, на тръпката от неизвестния резултат. Средата, артистичната атмосфера ме вдъхновяваха да експериментирам, да се наслаждавам на цветовете, да сънувам как смесвам бои и рисувам. Да рисувам!!